[div align=\"center\"][size=]Поредица публикации за воблери[/size][/div]
Петер Бидрон е всепризнат майстор на воблера. Това е неговата любима примамка и той ще ви обясни на какво трябва да обръщате внимание при риболова с тях, за да бъдат воблерите неотразими за рибите. Воблерът е изкуствена примамка, номер едно, доколкото може да се използва навсякъде и на почти всякаква дълбочина. Тези малки изкуствени рибки работят както на самата повърхност, така и на дълбоки дупки. Единственият им недостатък е сравнително високата им стойност. Трябва да отбележим, че повечето риболовци купуват воблерите по-скоро за колекция, отколкото за ловене на риба. Затова много от тях се стараят колкото се може по-дълго да съхраняват своята колекция и щателно да избягват всяка закачка. Но този, който иска да хваща риба, не трябва да се бои да облавя опасни участъци с треви и дървета. Първоначално воблерите са се изработвали от дърво – най-често балсово. В днешни времена този материал частично е заменен от пластмасата. Днес воблерите са доста по-издръжливи и евтини. Преди да пристъпите към риболова с воблер, трябва да изучите по нещичко за това, как трябва да се води примамката във водата. Ето защо е необходимо първите хвърляния да са в зоната на предела на видимостта ви. При потъващите модели най-важна е скоростта на потъване. При плаващите се проверява колко бързо те се гмуркат и до каква дълбочина стигат. Важно е да се знае и времето, нужно на воблерите да изплуват до повърхността. Течението оказва съществено влияние върху играта на изкуствените примамки. При водене срещу течението воблерът се движи малко по-дълбоко, отколкото в стоящи води. Особеност на плаващите воблери, особено при водене на дълъг участък, е, че колкото е по-дълго разстоянието, толкова по-дълбоко се движи примамката.
Положение на пръчката
Не трябва да се забравя и за положението на пръчката. Ако тя се държи прекалено изправена, примамката ще се води на малка дълбочина. Ако върхът на пръчката е досами повърхността на водата, воблерът може да се води и на по-голяма дълбочина. Максимална дълбочина на водене може да достигнете при връх, потопен под водата. Когато усвоите тази проста взаимовръзка, може с лекота да избягвате закачки в близост до брега. Нужно е просто да реагирате по съответния начин с положението на пръчката, което да се отрази на дълбочината, на която водите воблера си, и да избегнете евентуални закачки. Съществуват малко и дълбоко газещи воблери, които лесно може да различите по формата и големината на „човката”. Когато лопатката е разположена под някакъв ъгъл спрямо линията на оста на воблера, той гази малко – примерно до дълбочина 1 м. Ако, напротив, лопатката е разположена почти хоризонтално, примамката може да достигне големи дълбочини - понякога и до 6 м. При екстремални условия съществуват модели, които имат такова разположение и форма, че позволяват воденето на воблера до 10 м. Това се отнася само до плуващите воблери, които потъват за сметка на съпротивлението на водата върху лопатката. Освен плуващи – floating модели, има и потъващи модели воблери. Те се познават по маркировката sinking и по по-голямото собствено тегло. При тях за потъването отговаря не само лопатката, но и теглото им. Към тези класически видове вече се предлагат и различни комбинирани модели. Така например има леко потъващи воблери или такива, които потъват, но до определена дълбочина и не изплуват по време на паузи. Воблери, които увисват на определена дълбочина, се наричат интермедиални.
Многосъставни воблери
Наред с най-често срещащите се цели воблери ще откриете и множество воблери, които имат две и три съставни части. Те доста убедително имитират движението на малки рибки, особено в студено време. Тези модели са много уловисти и успешни. Хищните риби в студена вода не са особено активни както през топлото време. Ако ли пък ловуват, храната им трябва да е солидна и да не се хаби много енергия. Клатещата се и полупарализирана риба е лесна и подходяща плячка. Дебелината на влакното при риболов с воблер влияе не само на неговата игра, но и на дълбочината на потапяне. При риболов с воблер има правило: колкото по-тънко е влакното, толкова по-добре се води примамката. При всички случаи трябва да се избягва закрепването на воблера посредством верижка от вирбели. Една закопчалка е напълно достатъчна, а и воблерът не се върти около собствената си ос подобно на въртяща се блесна. Освен това вирбелът е ненужна тежест, която може пък и в крайна сметка да се окаже неблагоприятна за движението на воблера. Когато е нужно да ползвате воблер с метален повод, този край, който е с вирбела със закопчалка, е добре да бъде от страната на основното влакно, а другият - без карабинка, към примамката. По-големите воблери добре носят допълнително утежнение. Ето защо при тях не е задължително разделянето на вирбела с карабинка и без.
Едрите риби кълват ли само на големи воблери? Аз мисля, че не. Едрите хищници често хващат и дребна плячка, особено през лятото. Големите воблери са подходящи за обширни езера и реки при риболов от лодка, докато за малки реки и водоеми използването на дребни воблери от брега със сигурност ще ви донесат успех. Освен това ви съветвам да спазвате правилото: колкото по-студена е водата, толкова по-голяма примамка използвайте.
Източник: "Къде кълве"
